Последните седмици много се говори за дефицита, държавния дълг и предупрежденията на Европейската комисия. Политици и анализатори спорят колко харчи държавата и откъде да намери още приходи. В този разговор обаче почти никой не задава най-важния въпрос:

Кой ще пълни бюджета след десет, дори и по-малко от десет години?

Това е въпросът, който стои зад всички останали.

В публикуваното ми научно изследване за пазара на труда показах, че България навлиза в период на траен недостиг на работна сила. Безработицата е ниска, но не защото икономиката е решила всички свои проблеми. Тя е ниска и защото хората стават все по-малко.

Тук започва разговорът, който рядко водим.

България не изчерпва бюджета си. България започва да изчерпва хората, които пълнят бюджета.

Това се вижда най-ясно извън големите градове. Цели региони губят население, млади хора и икономическа активност. Все повече населени места остават без достатъчно работещи хора, без инвеститори, без местен бизнес и без перспектива за развитие. Там не изчезват само хората. Изчезва икономическата основа, върху която се изграждат доходите, данъците и публичните услуги.

Когато едно населено място загуби работните си места, младите си хора и възможността семействата да се издържат достойно, обезлюдяването не е демографско явление. То е икономически резултат.

Затова дебатът за бюджета не трябва да започва от въпроса какво още да се съкрати. Той трябва да започне от въпроса как да създадем повече хора, повече работа, повече инвестиции и повече икономика там, където днес липсват.

Защото държава може да вземе заем. Може временно да увеличи данъци. Може да отложи реформи.

Но няма как да замени хората.

Ако не разберем това навреме, след години няма да спорим как да балансираме бюджета. Ще се питаме кой е останал да го пълни.

Виж разговора ни със Златимир Йочев в предаването „След новините“ по bTV.